Какво представлява модерната демокрация

Къде възниква

Думата демокрация произлиза от съчетаването на древногръцките думи ‘демос’ – народ и ‘кратос’ – власт, следователно народовластие – начин на управление, зависещ от решенията на народа. Модерната демокрация характеризира определен кръг идеи и форма на държавата. Първите държавни образувания, за които се предполага, че са имали демократично устройство, са ранните шумерски държави, заедно със Спарта и Атина. Още преди Средновековието се смята, че свободата и шансът на хората са равни помежду си, са съществените характеристики на демокрация сред обществото, въпреки многото различни дефиниции на думата. Малко по-късно във времето, през 1776 г., САЩ отхвърля монархията, аристокрацията и всичко свързано с тях от Великобритания, а малко по-късно след това в Европа установяват форми на републиканско управление, които приемат всички граждани за равни. Така демокрацията се разпространява не само в Америка, но и в Европа. Но какво всъщност е модерната демокрация и как можем да я определим? Тя много често може да бъде припозната в израз, направен от Ейбрахам Линкълн – ‘Демокрацията е управление над хората, от хората, за хората в една държава.’ Подобно мнение изразява и вестникът Sunday times през 2014 г., казвайки ‘При присъствие на модерна демокрация, конституцията трябва да бъде написана от народа.’

Участие на гражданите

Модерната демокрация се изразява в равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта, както и правото да дадат своя вот по време на избиране на власт. Ключът за постигането на това в една държава са свободните и честните избори, както от страна на народа, така и от страна на политическите партии, които за да бъдат избрани се стремят да поставят добри условия, в случай на вземане на властта. Участието и позицията на човек в политиката, може би е най-изразено чрез гласуване за избиране на управляваща партия. Статистики показват, обаче, че в периода на 2020-2023 г. избирателната активност в България е средно 33,7%, което се равнява на приблизително 2,3 млн души в страната. Това може да ни доведе до извода, че властта напрактика бива избирана от много малка част от населението, без потвърждение от другите пасивни граждани, което впоследствие може да доведе до обществено недоволство.

Разделение на властите

Разделението на властите при модерната демокрация е възприет принцип от всички модерни либерално-демократични държави. Това разделение е, преди всичко, ограничение на възможността за произвол на изпълнителната власт чрез отделянето на три вида държавни власти – законодателна, съдебна и изпълнителна. Законодателната власт бива управлявана от Народното събрание и има за цел да приема, променя, отхвърля и допълва законите в демокрацията, управлява държавния бюджет, установява размер на данъците и насочва избори за президент. Има контрол над министрите и Министерския съвет. Законодателният орган се избира на всеки четири години. Съдебната власт слага рамки на принципите и модерното устройство на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и това между органите на съдебната, законодателната и изпълнителната власт. Органите на тази власт се ръководят от принципите установени в Конституцията. Според член шести в закона за съдебната власт в България при осъществяване на съдебен процес съдиите, прокурорите и следователите са задължени да изпълняват ролята си безпристрастно. Изпълнителната власт в съвременната модерна демокрация обикновено се организира по два начина: като парламентарна или като президентска система. В парламентарната система партията с мнозинство в законодателната власт формира изпълнителната власт на правителството – бива излъчван министър-председател, който цели да формира министерски съвет. В парламентарната система законодателната и изпълнителната власт не са напълно разграничени една от друга, тъй като министър-председателят и членовете на кабинета са избрани от парламента. В такива системи политическата опозиция служи като основно средство за ограничаване или контрол на властта на изпълнителната власт. При президентската система президентът се избира отделно от членовете на законодателния орган или както при парлментарната система чрез избори. В президентската система както президентът, така и законодателната власт имат свои собствени бази на власт и политически избирателни райони, които служат за проверка и взаимно балансиране.

Многопартийна система

Партийните системи могат да бъдат разделени на три големи категории – еднопартийни, двупартийни, многопартийни. Такава класификация се основава не само на броя на партиите, работещи в рамките на определена модерна държава, но и на различни отличителни характеристики, които трите системи притежават. Двупартийните и многопартийните системи представляват средства за организиране на политическа дискусия но и несъгласие в рамките на плуралистичните общества. Членовете на отделните партии обикновено действат единно при вот и се намесват при определени обстоятелства. Това общо твърдение обаче подлежи на по-обстойно разглеждане, тъй като въпреки че отделните партии обикновено не позволяват изразяването на гледни точки на техни членове, които са фундаментално противоположни на партийната линия или модерната идеология, може да има интензивен конфликт в тези граници относно политиката в рамките на самата партия. Недостатък е, че в рамките на двупартийна или многопартийна система, дебатът може да бъде толкова затруднен и определена коалиция от интереси да бъде толкова укрепена, че демократичният процес да бъде сериозно компрометиран. Един от най-важните фактори, определящи броя на партиите, действащи в дадена демокрация, е избирателната система. Пропорционалното представителство има тенденция да благоприятства развитието на многопартийни системи, тъй като осигурява представителство в законодателния орган дори за малки партии.

Човешки права

Правата на човека се полагат на две основни ценности – човешкото равенство и достойнство. Тези права могат да бъдат посочени като като определящи основните стандарти, необходими за достоен живот и универсалността им произлиза от факта, че поне в това отношение всички хора са еднакви. На базата на тези две ценности дискриминация между хората не бива да бъде допускана, без значение от тяхната раса, религия, вероизповедание, майчин език, социален статус или политически убеждения. В модерната демократична държава е считано като основна ценност и свободата на словото – това е правото на човек да изказва мнение публично, в социалните мрежи или под каквато и да е било форма, без да има задържане на това мнение от закона. Свободата на словото също така може да се присъедини към правата на пресата и новините. Връзката между демокрацията и правата на човека е двупосочна: всеки по някакъв начин зависи от друг човек и е непълен без него. Индивидуалността и равенството са ценност на правата на човека, а правото да участваш в управлението си е по своему принадлежащо на всеки гражданин. Някои основни права на гражданин са:

• Свобода на мисълта, съвестта и религията – човек трябва да е способен да мисли свободно и да поддържа важни за него вярвания. Към тези права се включва и ‘свободата на движение’, според която всеки гражданин на една демократична държава може да я напусне или пътува при наличие на одобрени документи;
• Свобода на изразяване – това право е изключително важно, защото демокрацията се стреми към управление от народа, чиито основи са мненията на хората относно различните кандидати за власт. Ако на народът му бъде забранено да изразява своя глас, то тогава няма да могат да бъдат проведени избори, следователно няма да има добро управление на държавата и демокрация няма да съществува.

Това са само две права на човека, които са свързани с идеята за демокрация, но и всяко нарушение на други права също ще окаже влияние на вземането на участие от хора в управлението.

Икономическа свобода

Авторът Иън Васкез казва, че икономическата свобода позволява независими източници на богатство, което служи както за противовес на политическата власт и за подхранване плуралистично общество. Икономическата свобода е желана цел, защото разширява обхвата на избор на модерния гражданин, както като потребител, така и като производител. По-голямата роля на икономическата свобода в обществото обаче, е често недооценена, включително и от тези, които вярват в политическия плурализъм – човешки права, свободата на обединение, религия и реч в рамките на демокрацията. И все пак децентрализацията на вземането на икономически решения подкрепя модерното общество, като създава пространство, в което организации от всякакъв вид могат да съществуват, без да зависят от държавата. Нация, в която има икономическа свобода, е такава, при която частният сектор може да финансира институциите на гражданското общество. Така истински независими църкви, опозиционни политически партии и разнообразие от бизнеси и медиите са по-склонни да съществуват там, където са икономически властта не е съсредоточена в ръцете на бюрократите или политиците. В едно икономически свободно общество основната роля на правителството е да защитава хората и тяхната собственост от агресия от страна на други.

Равенство

Приемането на принципа на равенството в модерната демокрация дава основание да се приеме, че правилото на недискриминация е „трансверсален принцип“, т.е. нещо, който обхваща „всички дейности на ЕС“. Правната уредба и съдебната практика са едни от основните норми на интеграционния правопорядък – заедно с принципите на предоставена компетентност, зачитането на идентичността на демократичните държави членки и лоялното сътрудничество в модерната държава. По закон държавата е задължена да предоставя на своите граждани равни възможности на здравеопазване, приходи (работещи граждани) и помощи (граждани с увреждания или такива в ситуация на семейство с нестабилни приходи). По по-лесен начин, можем да кажем, че закона дава право на равенство между хората, недискриминирайки ги под никакъв показател – месечен доход на пари, сексуалност, вярвания и възгледи по различни теми.

Заключение

Модерната демокрация цели да има пряка връзка с гражданите, които отговарят за управлението на държавата. За да има поддържане на стабилен ред в държавата, гражданите трябва да участват активно в изборите. На тези избори се определя следващата лидерска партия, но има и случаи на държави с многопартийна система – в тази ситуация броя на избраните партии зависи от избирателната система на дадената демократична страна – като такава държава е Франция. Всяка модерна държава се стреми към постигане на равни права и равенство на гражданите пред закона.