Медийна грамотност

Медийната грамотност е способността на човек да прилага критично мислене към информацията, предавана чрез масовите медии.

Живеем в свят, който е наситен с комуникационни канали от всякакъв вид – от

вестници до радио, телевизия и интернет. Медийната грамотност дава възможност на

всеки да разбира и оценява достоверността на всички медийни послания, които

срещаме ежедневно, като така човек може да направи по-добър избор за това какво да

чете, гледа или слуша.

Фалшиви новини

Интернетът е невероятен източник на информация, но за съжаление не всичко

публикувано онлайн е надеждно. Фалшива новина е всяка статия или видеоклип,

съдържаща невярна информация, маскирана като достоверен новина. Въпреки че се

предприемат действия по нейното отстраняване, напоследък дезинформацията се е

превърнала в голям проблем в социалните мрежи. Фалшивите новини често съдържат

провокативни заглавия, които могат да изглеждат подозрителни или дори

неправдоподобни.

Въпреки това, все повече и повече хора ги приемат за верни без да си направят труда да проверят фактите или дори да прочетат отвъд заглавията. Това приемане на невярна информация често довежда до объркване, паника и невъзможност за обсъждане на действителните факти около текущите събития.

Примери за фалшиви новини

Една фалшива новинарска статия е предназначена да възмути и шокира, да накара читателите, които нямат медийна грамотност, да я споделят във Facebook, X (Twitter) или друг вид социална медия, без да поставят твърденията в нея под въпрос.

Споделянето на статията я излага на повече хора, които може да са повлияни от нея,

които също я споделят без да проверят достоверността ѝ и т.н. Този цикъл продължава, докато значителен брой хора повярват, че тази фалшива история е истина. Ето някои примери за фалшиви новини:

“Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев е умрял след трета доза ваксина”

“Илон Мъск е участвал в разработването на коронавируса в секретна лаборатория”

Общото между тези заглавия е, че са свързани със важни проблеми (в случая това е пандемията от COVID-19 преди няколко години). Целта им е да провокират

емоционална реакция у читателя и по този начин да достигнат до повече хора в

медийното пространство и да наберат популярност. Те често съдържат шокиращо

твърдение, към което после става ясно, че няма никакви доказателства и че е фалшиво.

Как да различим истината от лъжата

Медийната грамотност е ключова при установяването на достоверна информация в Интернет. Фалшивите новини могат да бъдат трудни за забелязване в началото, поради което е добре да развие навик за проверка достоверността на всяка статия, която се прочита, особено тези, които намират чрез социалните медии. Именно затова борбата срещу дезинформацията е свързана с развиването на медийната грамотност. За да установите неправдоподобна информация, може да използвате следните методи: 

  • Въвеждане на ключовите думи на статията в търсачката и ги сравнение със заглавия от достоверни новинарски сайтове или източници.
  • Проверка на датите, включени в статията. Писателите на фалшиви новини понякога вземат истинска история от миналото, поставят скандално заглавие върху нея и се опитват да я представят за текущо събитие.
  • Намиране на източника на информация (автора на статията и определяне) дали е достоверен.
  • Разглеждане на външния вид на страницата, публикувала новината. Някои фалшиви новинарски сайтове имитират външния вид на легитимни източници, подвеждайки случайния читател.
  • Разглеждане на заглавията на други истории от същия уебсайт и установяване дали изглеждат достоверни. Ако не е така, поставяне под въпрос на правдоподобността на публикацията и надеждността на уебсайта.

Всички тези практики са ключова част от развиването на медийната грамотност. В момента се разработват и програми, които с помощта на изкуствения интелект

разграничават статии с истинни твърдения от манипулативните такива.

Как фалшивите новини служат за политически цели

Фалшивите новини обикновено биват създадени по една от тези причини: да се

манипулира общественото мнение, за политически облаги или да печелят рекламни приходи чрез посещения на сайтове, които ги създават. Хора, които създават фалшиви новини твърдят, че печелят хиляди левове на месец от приходите от реклама на своите статии, и заявяват, че планират да продължат да пишат, докато все още получават стабилни доходи от тази своя дейност. С неизвестен брой автори, които изготвят множество фалшиви статии всеки ден, потокът от лошата информация може да продължи доста дълго време, докато хората не развият грамотността си към нея.

В политически аспект особено са опасни фалшивите новини по време на избори. Чрез намиране компромати и злепоставяне на други кандидати, те могат да отегчат избирателите. Поради тази причина в България, както и в други европейски страни част от гласоподавателите се отказват от правото си да гласуват и не отиват до урните. Чрез манипулирани екзитполове и проучвания по време на изборния ден може да се промени желанието на избирателите, които нямат добре развита медийна грамотност, ако не са сигурни за избора си.

Заключение

Поради потенциалните опасности от валшивите новини е важно човек се развива медийната си грамотност. Чрез умело съпоставяне на различни съдържания и проверка на статистики може да се установи достоверната информация. Тази грамотност може да се развие чрез логическо мислене и избягване на първосигнални реакции при четенето на новини. Така разпространението на дезинформация в социалните мрежи постепенно ще намалее, тъй като няма да има благоприятна среда за нейното циркулиране

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *