Дезинформацията е една изключително актуална дума, която се среща все повече в речта на всички в днешно време. Но дали я използваме с правилното ѝ значение?. Отговорът е “не”. Дезинформацията е доста различен термин и масовото му използване днес е тотално погрешно.
Какви типове фалшива информация има?
Неправилната информация може да бъде разделена на три различни типа, които на английски са термините misinformation, disinformation и malinformation. На български преводът е един – “дезинформация”, но не съдържа значението, с което го използваме. Това е една и от причините, поради която много хора всъщност не знаят истинското значение и често могат да се поддадат на измама.
Каква е разликата между трите вида?
Всъщност разликата между трите термина варира. Може да бъде съвсем безобидна на моменти, но също така да достигне широки граници включващи манипулация и власт. Самата разлика се корени в това какви са намеренията зад една грешна информация. Misinformation е най-безобидната форма и всъщност е представлява една погрешна новина, която е направена съвсем случайно. Зад нея няма никаква замисъл, което я прави напълно невинна, но за сметка на това е наравно трудна за разкритие като disinformation и malinformation.
Какво е disinformation?
Disinformation е междинното понятие сред трите. Това, което го различава от останалите е, че зад него вече се крие замисъл. Тази фалшива история не е просто случайност, а е използвана със съвсем малко желание за вреда. Такава информация най-често е фабрикувана и съзнателно манипулирана. Нейни представители са често вижданите изкуствени мнения на онлайн потребители, сайтове, които наподобяват популярни такива с цел продажби, и най-вече изкуствените конспиративните теории и клюки, които имат за цел разпространение на притеснение сред населението. Най-честите замисли, които стоят зад разпространението са политически, материалистически или дори лични.
Какво е malinformation?
Информацията, която можем да поставим на върха на деструктивната пирамида, е malinformation. Нейните последствия са най-тежки и понякога дори фатални за някои хора. Сред проявите ѝ стоят съзнателното споделяне на лична информация, която не е в обществен интерес, или съзнателната фалшификация на контекста на дадено съдържание. Но границата между dis- и misinformation и съвсем тънка и е доста трудна за определяне.
Какво е ключовото за определянето на една информация?
Истината е, че ключовото нещо е замисълът, който стои зад една фалшива информация. А всъщност това е точно най-трудната част. За мнозинството това препятствие звучи доста лесно. Отговорът е или “да”, или “не” – или има, или няма. Но истината не е изцяло така. Нека си представим един човек, който на път към своята работа попада в злополука, където нанася телесна повреда на преминаващ пешеходец. Сега можем ли да кажем, че водачът го е направил нехайно, без да има никакъв замисъл. Или ако по-нататък в проучването разберем, че жертвата и водачът са се познавали и не са се харесвали, можем ли да кажем, че мъжът умишлено е извършил всичко. Този пример успява да покаже, че разликите са доста очевидни на думи, но много трудни за определяне.
А защо хората разпространяват такива новини?
Сред много различни хора се забелязва идеята за изразяване на мнение, защитаване на позиция или предупреждаване, където се забелязва несъзнателно разпространение на фалшива информация. Но когато хората се съберат в групи, се забелязва споделяне на същите новини с цел присъединяване или желание за вписване към дадени хора. Тенденцията не спира до тук. Все повече се среща съзнателното разпространение на фалш сред различните хора с политически или социални цели. Разбира се, всичко не спира до тук. Налично е и също злонамереното споделяне на информацията. То цели да предизвика разделение и объркване, разколебаване на доверието към институциите или да насърчи конкретни политически възгледи. Примери за това са познатите ботове, тролове и чужди агенти.
Можем ли да направим нещо ние самите или трябва да чакаме всичко да се оправи само по себе си?
Промяната е в нашите ръце, а нещата, за които трябва да внимаваме са съвсем прости. Препоръчва се да се внимава за клиширани фрази като “Медиите няма да кажат нищо по този въпрос!”, “Не ми ли вярвате, сами направете проучване!” и “Няма случайности!”. Това са типични заглавия на новини, които съдържат в себе си фалшива информация. Но това не е всичко. Търсейки информация онлайн, трябва да се внимава с текстовете, които срещаме по банери и тениски, и да подлагаме под въпрос снимките, които виждаме от протести или силно населени места. Не по-назад остават и снимките от различни статии и изказвания на известни личности, които всъщност не съдържат линк към самата информация.
В свят, наситен с информация и технологии, медийната грамотност става все по-важен аспект от ежедневния ни живот. Терминът “медийна грамотност” не само означава умение да консумираме информация, но и да я разбираме, анализираме и създаваме. Нека разгледаме основните принципи на медийната грамотност и как можем да ги приложим в днешната цифрова епоха, за да се предпазим от дезинформацията.
- Разбиране на Източниците на Информация
Първата стъпка към медийна грамотност е да разберем откъде идва информацията. Интернетът, телевизията, радиото и социалните медии предоставят безброй възможности за получаване на новини. Но е важно да бъдем критични и да проверяваме достоверността на източниците преди да приемем информацията.
- Разпознаване на дезинформация
Тъй като примери за дезинформация се появяват все по-често, умението да я разпознаваме е от ключово значение. Проверявайте информацията, преди да я споделяте и обръщайте внимание на източниците, които цитират медиите.
- Способност за Критично Мислене
Медийната грамотност включва и критично мислене. Не приемайте информацията пасивно, а задавайте си въпроси като “Кой е авторът?”, “Каква е целта на този материал?” и “Какъв е контекстът?” Това ви помага да формирате по-цялостна картина на предоставената информация.
- Защита на Личните Данни
С разрастването на цифровите технологии и онлайн присъствието ни, медийната грамотност включва и защита на личните данни. Бъдете внимателни с това, което споделяте онлайн и разбирайте как вашите данни могат да бъдат използвани от различни платформи.
- Създаване на Собствено Съдържание
Медийната грамотност не се свежда само до консумиране на информация, но и до умението да създаваме съдържание. Без значение дали става въпрос за написан текст, видео или снимка, умението да комуникираме чрез различни медии е ключово.
- Участие в Общността
Активното участие в общността е част от медийната грамотност. Обменът на мнения, идеи и информация с други хора в онлайн и офлайн пространството допринася за разнообразие и богатство на информацията.
Заключение
Съчетаването на тези принципи на медийна грамотност ще ви помогне не само да разберете по-добре информацията, която срещате, но и да станете активни участници в онлайн обществото. Медийната грамотност е ключът към борбата с дезинформацията.
