Психология и социални мрежи

Каква е връзката между социалните мрежи и човешката психология? Колко бързо се движи информацията? Как човекът се изменя с всеки нов набор данни, които обработва? Днешният свят е пълен с информация, пътуваща с 431 километра всяка секунда чрез социалните мрежи.

Непрестанно сме изложени на нови и нови данни, които създават милиони малки промени не само в отделния индивид, но и в цялото общество. Устройството на обществената психика се изменя, а хората са принудени да се борят с все повече препятствия в на пръв поглед свободния ни свят. Нуждаем се от критично си мислене повече от всякога, но сякаш то трудно бива достигнато в дигитализираното ежедневие. Налага се да си припомним уроци, останали от миналото, където себепознанието е заложено в основите на развитието. Чрез познанието на самите себе си можем да открием начин, да противодействаме на лишеното от мисъл съществуване, превръщащо се в реалност с технологичния напредък.

Какво сочат статистиките?

Поставени под внимателен анализ статистиките са повече от ясни – социалните мрежи са вкоренени надълбоко в ежедневието ни. Проучвания доказват, че има хора, които не могат да живея без своите мобилни устройства. Ето няколко резултата в подкрепа на това твърдение:

  • Тийнейджърите между 13-19 години прекарват около 9 часа всеки ден пред екрана;
  • 70% от тийнейджърите изпитват FOMO (fear of missing out) или преведено на български – страх от “пропускане”;
  • Над 60% се чувстват притиснати да изглеждат по определен начин заради стандартите, наложени от социалните мрежи;
  • Над 15% от гимназистите са преживели кибертормоз;
  • Над 27% от гимназистите, прекарали два или повече часа в социалните медии, съобщават за високи нива на чувство на самота.

Важно е да се отбележи, че всяко от представените резултати е в следствие на проучвания, основани върху индуктивния метод. Това означава, че е изследвана само малка извадка от населението и от там са се структурирали заключения за всички.

Какво е социална валидация? 

Хората са склонни да променят решенията си, поради избора на околните. Често се случва да имаме по-голямо доверие на другите, отколкото на себе си, защото: “Ние търсим, получаваме и тълкуваме обратна връзка от другите, за да потвърдим своите вярвания и действия”. Истинността на представения цитат може да бъде доказана със следния експеримент: The Asch Experiment.

Именно това своеобразно търсене на одобрение е изразено в понятието “социална валидация” – широко разпространена практика в социалните мрежи. Използва се от почти всички сайтове за продажби, като под формата на ревюта са представени различни мнения за разнообразни продукти. Несигурността във вземането на решения е една от главните причини социалната валидация да бъде толкова популярна. В социалните мрежи тя най-често се проявява несъзнателно, чрез желанието за придобиване на популярност, подкрепа, одобрение. С нарастването на харесванията, споделянията и коментарите, човекът задоволява своята социална нужда. Мозъкът получава необходимата му доза допамин, достатъчна да създаде чувство на удовлетворение. Но това усещане преминава бързо и създава нуждата да бъде задоволено с нова доза социална подкрепа. Създава се омагьосан кръг, от който рядко сме в състояние да излезем.

Кои са плюсовете и кои минусите на социалните мрежи?

Социалните мрежи могат да бъдат метафорично оприличени на “нож с две остриета”. От ключово значение за тяхното влияние е нашето съзнание, целите и причините, поради които ги използваме. Ето някои от възможните положителни и отрицателни страни при употребата на социални мрежи в подкрепа на представеното твърдение:

  • Плюсове: 
    • Изгражда самочувствие и увереност;
    • Помага да поддържате социалните си контакти;
    • Дава свобода на себеизразяването;
    • Крие възможност за споделяне на житейски опит.
  • Минуси: 
    • Изградената самооценката зависи от външната валидация;
    • “Cherry-picking” при споделянето на информация и липсата на цялост. Това означава, че алгоритъмът ни показва само неща, които смята че ще се харесат на нас. Това допринася за липса на обективност и “друг прочит над нещата”;
    • Личността губи своята идентичност, като се съобразява със популярните тенденции;
    • Възможно е да се достигне нива на зависимост, граничещо с така наречената “дигитална изолация”. Човека живее повече в виртуалния свят, отколкото в реалния, като губи базови социални умения.

Не трябва да забравяме, че каквото и съдържание да създаваме винаги е възможно да се появи критика от странични лица. В подобен случай често срещано явление е появата на стрес и тревожност доли при мисълта за публикуване на нещо ново или така наречената автоцензура. При такива ситуация най-рационалното, което би могло да се направи е анализ на съдържанието и осъзнаване на факта, че всеки има свобода на мнение дори то не винаги да е уместно изразено.

Как да се предпазим от отрицателното въздействие на социо-културата?

Ето няколко полезни съвета, които биха ни предпазили от вредното въздействие на социалните мрежи:

  • Съсредоточете се върху личностно развитие;
  • Обградете се с приятели, които ви ценят, заради това което сте;
  • Поставяйте си цели, обвързани с личните ви желания, без да се съобразявате с това, което е на мода;
  • Отделяйте време за рефлекция, медитации и благодарност към нещата, които постигате. 

Защо виждаме само това, което искаме да видим в социалните мрежи?

Още с регистрацията ни, в която и да било социална мрежа, се съгласявате с условията и “бисквитките”, необходими за използването ѝ. По този начин позволяваме на алгоритмите да събират данни за нас по време на сърфирането, като по този начин се създава персонален фийд. Образуват се така наречените  ехо-камера от английски selective exposure, които представляват информация, селектирана на друга информация. С други думи виждате това, което харесвате. По този начин се затвърждава естествената склонност да се предпочита информация, която потвърждава съществуващи вярвания, като същевременно се избягват или отхвърлят противоречиви доказателства. Ето някои популярни ехо-камери:

  • политически и икономически въпроси;
  • религиозни и езотерични въпроси;
  • здраве, фитнес и хранене; 
  • конспиративни теории;
  • социални каузи – права на определена група хора, ваксини, климатични промени и т.н.

Заключение

Всички сме чували цитата: “Вие не сте вашите мисли”. Всъщност се оказва, че това не е вярно, защото мислите са тези, които пораждат вярванията и убежденията. На база тях се определя поведението и реакциите, които определят същността ни. Ако искаме да запазим контрола върху себе си, то тогава трябва да подхождаме с голямо внимание върху информацията, която приемаме. От голяма полза би била да усвоим и развиваме себепознанието и критичното мислене, които ще ни помогнат в битката за личността ни.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *