Демокрацията и капитализмът – приятели или врагове?

Демокрацията или иначе казано “власт на народа” е най-известната форма на управление в днешно време. Но какво ни трябва за една истинска демокрация? Отговорът е пределно прост – общество. Но не винаги една демократична държава представлява това, което е написано на хартия. В реалния свят в повечето структури превес взима корупцията и нейните различни форми. До капитализъм на свободния пазар се стига трудно или може би дори е невъзможно.

Но какво е капитализъм на свободни пазар (free market capitalism)?

Нека разделим самия термин на части. Самото определение “капиталистически” представлява способността на различните частни бизнеси сами да контролират производствените си фактори. Свободният пазар представлява търсенето и предлагането на различни продукти и услуги. Като едно цяло, самият израз представлява никаква или минимална намеса от страна на правителството при регулацията на производството, труда и пазара от закона за търсенето и предлагането. 

Защо това състояние зависи от политическата структура на една държава? 

За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да видим какви могат да бъдат различните държавни структури. Разбира се, те са така познатите ни демократични републики, монархии, тоталитаризми и други. Но всъщност определянето на една държава като република не може да се направи само чрез “да” или “не”.

На практика е доста по-сложно, поради факта че по света има огромно разнообразие по отношение на начини на управление и правителства. Ако си представим един вертикален лъч, на който можем да поставим държавите спрямо тяхната структура, в началото ще седят тотално недемократичните държави, а в непостижимия край – тези, които са перфектен пример за демокрация. Но какво се случва по средата?

Там се намират именно тези усложнени структури, които не могат изцяло да се причислят нито към едното, нито към другото. Например, ниско долу ще се намира Северна Корея, а след нея по лъча – Русия. След тях, отивайки все по-напред, преминаваме през демократични републики като Унгария, където съществуват проблеми. България, от своя страна, не е изобщо перфектна, но може да се постави след половината, гледайки нагоре към истинските демокрации. От страна на чистите демократични държави могат да се поставят Съединените щати и Австралия, но под условието, че те не са перфектни примери. Този лъч на демокрацията не е фиксиран и с течение на историята има много примери за държави, които са се движили по него.

Какви са показателите, по които се подреждат държавите?

Показателите са 12 и се делят условно на 4 категории – сила на закона, големина на правителството, регулаторен ефект и свободен пазар. 

  • В първият сектор стоят фактори, които определят правото на закона да отнема притежанията на задължените хора, определят дали хората могат да съотнесат проблем, който имат, към властимащите и определящи властта на корупцията. 
  • Към големината на правителството се отнасят свободата, която различните бизнеси имат относно своето самоуправление, това колко е лесно е да се наемат и уволняват служители и инфлацията, която е видима в държавата. 
  • Категория номер 3 представя колко харчи правителството спрямо големината на държавната икономика и какъв капитал притежава държавата. 
  • В последния четвърти фактор – свободен пазар, се зачита колко лесно може да се изнасят и внасят продукти в държавата и това колко хора могат свободно да инвестират своите средства, независимо от своя демографски произход.

Как се образува резултатът на една държава?

Всяка една от гореизброените категории се оценява от 0 до 100. Колкото по-нисък е резултатът, толкова по-зле се справя държавата в дадената категория. Всички тези резултати се събират и така се оценяват самите държави. След това се подреждат и образуват така наречения лъч на демокрацията. 

Какво е взаимоотношението между демокрацията и капитализма на свободния пазар?

В цялото проучване се вижда връзка между ниската икономическа свобода, диктаторството и корумпираната демокрация. Колкото по-недемократична е една държава, толкова е по-висок шансът тя да бъде бедна и остаряла. От друга страна, може да се забележи корелация между висока икономическа свобода и нивото на демокрация. Интересното е, че точно тези държави са и най-близко до постигане на състояние на капитализъм на свободния пазар. Трябва да се спомене, че винаги има изключения от примерите. Някои от тях са Сингапур и Обединените арабски емирства, където се случва точно обратно на посочената тенденция по-горе.

Но как всъщност диктатурата и корумпираните демократични системи влияят?

За да се отговори ползотворно на този въпрос човек трябва да знае от какво точно се нуждае един диктатор. За него най-важни са хората, с които работи. Необходими са му наистина верни партньори, които няма да подлагат под въпрос управлението му. Затова всеки диктатор формира тясна група от хора, която оперира и притежава цялата власт. Съответно в тази група се съдържат най-важните роли за едно общество – медийни личност, министри, съдии и духовни лица, ако самият народ е религиозен. Така всеки един от тези хора е приближен на диктатора и работи за него. Това се нарича покровителско-клиентска връзка. Диктаторът има най-голяма сила и всеки един от подчинените работи в негова полза, като в замяна получава някаква облага. 

Ако схемата се усложни, следва тази връзка да се разшири. Тя съответно се превръща в покровителско-клиентска пирамида. Но каква е разликата? В този случай всеки един от клиентите на покровителя има свои приближени. Така те работят за него и той се превръща в символен покровител. По този начин се изграждат няколко различни връзки помежду си, но този, който в крайна сметка остава с цялата власт, остава да бъде оригиналният покровител. Интересното, което може да се отбележи тук, е, че тази пирамида може да придобие огромни размер и да достигне до най-ниски постове като обикновенни полицаи, изпълняващи заповеди. 

Но какво получават клиентите, за да бъдат толкова верни на своите покровители?

Сама по себе си тази пирамида не е модерно изобретение. Нейното съществуване е започнало още със създаването на диктаторските режими. В древни времена приближените са били награждавани със земя, което се е равнявало на сила и протекция. В днешно време това се е променило и така наречените “клиенти” получават високи позиции в държавни структури. Така те получават сила и възможността да прикрият собствените си стъпки, когато извършат противозаконни постъпки. Но макар и да получават власт, има предостатъчно примери, където властимащият показва по непряк начин на всички свои подчинени, че не са напълно защитени. Пример за това е създателят на Alibabа, на когото се отнема половината богатство, за да се накаже неговият изблик пред китайските медии относно корупцията в държавата. 

Обобщение

В заключение може да се каже, че формата на управление на една държава е изцяло свързана с нейния просперитет. Независимо дали демократична или тоталитарна винаги ще има изключения, които трудно биха се обяснили. Но най-важното заключение, което може да се извади е, че капитализмът на свободния пазар е състояние, което все още не е могло да бъде изцяло изпълнено. Много държави се стремят към него, но винаги има нещо, което ги възпира. Дори и един човек да бъде повлиян от някаква форма на корупция, то тогава целта няма как да се постигне. Винаги ще има примери за корупция покрай нас, а това, което можем ние самите да направим, не е особено сложно. Като граждани ние сме длъжни да не се подлагаме на корупция и да сигнализираме всеки един опит, с който се срещаме. Не по-назад остава и задължението ни да упражняваме правото си на глас по образован начин. Така успяваме да подпомогнем индексите и да издигнем собствената си държава по-близо до състоянието на капитализъм на свободния пазар.  

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *