История и развитие
Свободата на словото – правото на изразявяне на мнение от всякакъв вид и всякакви обстоятелства без ограничение от закона и свобода на религията и съвестта – е демократичен идеал, чието съществуване датира още от Древна Гърция. Древногръцката дума „parrhesia“ означава „свобода на словото“ или „да говоря откровено“. Терминът се появява за първи път в гръцката литература около края на пети век преди новата ера. През класическия период парезията се превръща в основна част от демокрацията на Атина. На лидери, философи, драматурзи и обикновените атиняни им е било позволено да обсъждат открито политиката и религията и да критикуват правителството в някои ситуации.
Първата поправка приета в конституцията САЩ през 1791 година като част от Декларацията за правата на човека – десетте основни измененния в конституцията на САЩ. Декларацията на правата осигурява конституционна защита на определени индивидуални свободи, включително такава на словото, събранието и поклонението. Първата поправка не уточнява какво точно се разбира под свободата на словото. Определянето на какви видове реч трябва и не трябва да биват защитавани от закона, до голяма степен зависи от съдилищата.
Първата поправка към конституцията на САЩ гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. На основно ниво това означава, че хората могат да изразят мнение, дори непопулярно или недобросъвестно, без страх от държавна цензура.
Пътят към тази свобода е бил дълъг, труден и е било истинско предизвикателство да бъде извървян. Отнело е приблизително 200 години, за да бъдат установени стабилни конституционни ограничения върху силата на правителството, за да наказва ‘бунтовни’ изказвания. Пример за това е Сидни Стрийт, вкаран в затвора през 1969 г. за изгаряне на американско знаме на ъгъла на улица Харлем в знак на протест срещу стрелбата по бореца за граждански права Джеймс Мередит.
В сревнение с миналото обаче, в днешни дни има голям прогрес. По време на Просвещението, което е прехода към модерните времена, е било на власт могъщото умствено движение, което се е опитвало да стабилизира разклащащите се основи на феодалния обществен ред. През този период не е имало много хора, които да могат да изразят мнение, без да бъдат наказвани.
Малко по-късно през 19 век, когато Българската литература е започнала да се развива, много автори (Христо Ботев, Любен Каравелов и др.) са били сваляни от пазара, ако произведенията им не отговаряли на тогава поставените от политици идеали в страната. Много често се е случвало поети да бъдат изправени през съд заради изказ на гледна точка или мнение в тяхно произведение.
Защо свободата на словото е толкова важна
Свободата на словото е жизненоважна за функционално и силно общество. Като за начало, възможността за свободно изказване е основата на себеизразяването. Човешко право е да изразяваш мислите си и да общуваш с другите утвърждава достойнството и стойността на всеки един член на обществото и позволява на всеки индивид да реализира пълния си човешки потенциал. По този начин свободата на словото е цел сама по себе си и като такава заслужава най-голямата защита на обществото.
Гласността на речта е изключително важна за една държава и в политически аспект. В страни с демократично управление е нужно хората да могат да изразяват гласа си спокойно по адрес на политическите партии, понеже от това основно се състои демокрацията – гласа на обществото. Ако няма изразяване на мнение, няма и демокрация. Речта е тясно свързано със свободата на сдружаване – правото за създавне и присъединяване към клубове, общества, профсъюзи или политически партии, мирно събрание – право на участие в мирна демонстрация или публично събрание. Въпреки това, самите тези възможности са обект на редовни атаки от правителства, които искат да подтиснат критиките. Например, до днес в Египет е изключително опасно да се критикува правителството. До 2018 г. властите са арестували най-малко 113 лица, позовавайки се на множество абсурдни причини, включително сатира, туитване, подкрепа на футболни клубове, осъждане на сексуален тормоз, редактиране на филми и даване на интервюта.
Къде са границите на това право
Както всеки закон, така и този за словото има граници и теми, ограничени от морелна гледна точка. Първото изменениe в закона на САЩ е поставило цензура на теми като заплахи, омраза и тормоз, детска порнография, плагиаризъм и др. Необходимите ограничения на изказа на словото в демократичните държави са обеснени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 20 век от повече от 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа.
Прес 1942 година съдът в Ню Хемпшир постановява, че така наречените „бойни думи, които със самото си произнасяне нанасят нараняване или са склонни да подтикнат към незабавно нарушаване на мира“, не са защитени. Това решение се основава на факта, че думи, подтикващи към насилие имат „малка социална стойност като стъпка към истината“.
Списанието New Youk Times пише, че през 1964 година Съдът обявява, че клеветническите неистини за държавни служители могат да бъдат наказани – само ако обиденият служител може да докаже, че лъжите са публикувани с „ясно съзнаване за вреда на човека“. Други видове „клеветнически изявления“ също са наказуеми.
Предизвикателства в дигиталната ера
Свобода на пресата или медията е основния принцип на комуникация в обществото – дали ще е вестник, списание, онлайн статия или радио, всичко това е вид свобода на словото в медиите. Те имат важната задача да информират гражданите по въпроси от обществен и държавен интерес, като по този начин създават основа за дебат и разсъждение по темата. В днешно време медиите използват интернет за по-бързо разпространяване на информация, което им позволява още повече ‘публика’. В случаи като този е много важно да има стриктни правила на печата – без изразяване на крайни мнения, които биха засегнали група от хора, избягване на насочен политически възглед, забрана за подтикване към каквито и да е било нелегални или застрашаващи здравето на човек действия.
Средата на миналата година ръководителят на ООН сподели, че автономността на словото на печата е обект на атака във всяка част на света, след потвърдени посегателства срещу хора в сферата на журналистиката.
Заключение
Свободата на словото, възниква в Древна Гърция и е ключово нещо в днешно време. Тя предствлява правото на изразявяне на мнение от всякакъв вид и всякакви обстоятелства без ограничение от закона и свобода на религията и съвестта. Тази свобода може да:
- Е на словото – правото да казваме това, което мисли и вярваме стига да не вредим на другите;
- Медийна – правото да се показва истината и различни гледни точки от различни медийни институции.
Законът за словото има теми които не покрива – заплаха, тормоз, порнография, плагиаризъм и други. Пресата или на медията е основния принцип на комуникация в обществото, което значи, че медиите имат голяма отговорност спрямо изнесената информация, което може да повлияе на публичното мнение и дори на държавните избори.
