В областта на комуникациите, медийте, маркетинга (дори и киното), силата на разказа се явява като изключително влиятелен инструмент. Процесът на разказването на конкретна история притежава уникална способност да привлича вниманието, да ангажира публиката и да оформя преценките на индивида, слушащ историята. Има не един или два начина за разказване на конкретна история, защото определения начин на разказването води със себе си и конкретно влияние над слушателя. Като всеки един метод има различни тънкости, нужни за да бъдем успешни в това сложно начинание.
Ключов елемент на успешното предаване на конкретен разказ е способността му да създава емоционални моменти. Този процес на креативно-емоциоанлно предаване на история играе ключова роля в привличането и удържането на вниманието над целевата аудитория.
Емоцията е първото нещо с което трябва да подходим, защото тя ни осигурява вниманието, интереса, но след това трябва да бъде обърнато на стойността, която разказвача предава на слушателя. Способността на добре изграден разказ да докосне душите на слушателите му е от съществено значение за изграждането на дълготрайни връзки с публиката, защото преди всичко стойността е това нещо което даваме на останалите и това нещо което слушателя може да запази за себе си, емоцията колкото и ефективен метод може да бъде – то тя сама по себе си не може да бъде поета от публиката.
Емоцията може да бъде инструмент за сформирането и валидирането на дадени убеждения, мнения или възгледи. А стойността от друга страна е плод на емоция и вдъхновение – въздействието над слушателя се сформира от способността на разказвача да разширява хоризонтите му и да предоставя нови перспективи, а това най-ефективно става чрез използването на емоцията по определен начин, като представянето на различни преживявания, светове, култури и идеи, този процес на разказване на история служи като вдъхновител източник за иновации и креативност.
Но ако оставим на страна всичко това, разказването на история е преди всичко диалог – диалог между разказвача и слушателя, този диалог се оформя от интереса на двете страни в диалога – заинтересоваността на слушателя и интереса на самата история и начина, по който се предава историята. Всяка една история има послание в себе си, което може да бъде предадено по съвсем различни начини, а на база на тези начини може да бъде предадено желаното съобщение към публиката, а това се постига от вложената емоция, стойност и начин на предаване на историята.
Case Study: Как филмовата индустрия моделира обществените възгледи
В днешния свят, където филмите играят ключова роля в формирането на обществените възгледи и не можем да пренебрегнем влиянието на пропагандата в съвременното кино. Филмовата индустрия, докато се стреми към печалба, неизбежно става и инструмент за предаване на послания и формиране на стереотипи.
Пропагандата може да бъде налице в различни елементи от изграждането на една крайна филмова лента – герой, сюжет, подсъзнателно идеализирани образи, като във всички тях могат да бъдат оставени скрити послания. Примери за пропагандата изразена чрез сюжетната структура са филми, стремящи се да отразят определени политически и социални идеали. За да поддържат политическата коректност и обществените очаквания, филмите често са с изисквания за определен брой герой от различни раси, сексуалности и етноси, което само по себе си не може да бъде критерий за пропаганда, но тези “квоти” за определни герой водят до изменение на историята и сюжета на самия филм, което може да доведе до загуба на автентичността на филма и самата история.
За обяснението на този феномен седи, разбира се, факторът печалба, като чрез следването и спазването на поставените политически коректни правила, съответно и чрез вкарването на т. нар. “преопределени герой:, като освен гореизброените “квоти” за герои, то също се забелязва и тенденция към създаването на идеализирани героите, представени в контекста на определени социални и политически изисквания, като този за “непобедимата млада дама”, “репресирания чернокож мъж” или пък за “арогантния белокож мъж”. Всичко това създава определени предразсъдъци, като чрез тези образи се сформират възгледите на зрителите относно определени групи или идеи.
Отделно, ако трябва да бъде разгърната темата за “Пътя на героя”, то тя не е налице при новите ленти. Героите често са представени като свръхчовеци с умения по рождение, което силно се отдалечава от реалността. Като примери за това можем да вземем и анализираме филми като “Star Wars” и “Mulan”. В тях се откроява сюжетната структура и представянето на героите по определен начин по два коренно различни метода (в новите филми спрямо старите такива).
В зависимост от конкретното заглавие, то тези филми могат да бъдат разглеждани като примери не само за идеализираните герой, но и за темата за “пътят на героя” – всичко това е съответно налице и в липса в новите версии на поредицата “Star Wars”, но и в преработнета версия на детския филм “Mulan”.
Тези два филма са пример за това как разказването на една история може да доведе до два коренно различни извода и да представят коренно различни възгледи и идеи. Съвременното кино е мощен инструмент, който формира и променя обществените възгледи. През призмата на пропагандата, филмите имат възможността да въздействат върху зрителите и да формират техните мнения, но това не означава че трябва да се случва – поне на теория.
Заключение
Умението за разказване на истории притежава и силата да променя погледа на слушателя/зрителя, чрез обръщането на внимание на социални и културни въпроси .Това умение може да стимулира обществения диалог и да промени в мисленето и поведението над маси хора.
Във времена на пре-информираност, това умение си остава силен инструмент за комуникация, способен да вдъхновява и променя света около нас, както в положителен, така и в отрицатлен апсект. Ние като слушатели и зрители трябва да останем наблюдателни и критични към това, което слушаме и гледаме, ако искаме да запазим сувернитета на мисленето си.
